“Трябва да победим или да умрем - друг избор няма 

“Трябва да победим или да умрем - различен избор няма ”
                                            /Генерал Владимир Вазов/

11 март - Ден на българската артилерия и ракетни войски

“Знамената долу! Минава спечелилия при Дойран ” това командва през 1926г. лорд Милн на парада в Лондон, когато минава ген. Владимир Вазов.  Британските ветерани канят своя “най-достоен ” противник да бъде посетител на “Британския легион ”.
В Лондон, на гара “Виктория ”, военачалник Вазов е посрещнат с огромни почести и е настанен в замъка на лорд Харболи, там където е посрещан и Наполеон. На приема ръководителя на Легиона Готлей го показва: “Давам думата на ген. Вазов. Той е един от дребното непознати генерали, чието име е записано в историята ни ”
Генерал Владимир Вазов и до през днешния ден е признат за един от най-известните български артилеристи.
На 11 март 1913 година стартира артилерийската подготовка на Втора българска войска за щурма при Одрин.Градът е укрепен благодарение на немски инженери и се дефинира като непревземаем от военните специалисти в Европа. 
Българското военно командване обаче основава артилерийски групи (български патент), които ловко поддържат щурма на града и способстват за блестящата българска победа, която изумява целия свят.

Генерал Вазов управлява Източния бранш при офанзивата на Одринската цитадела. На неговия сектор, под вещото му управление, са завладяни първите фортове на съперника Айвазбаба, Айджиолу и други. Участва в пленяването на Шукри Паша, управлявал защитата на крепостта.
Паметно е присъединяване му като пълководец на “5 та артилерийска бригада " при борбата на завоя на река Черна. 
Връх на неговия боен талант е като пълководец на “Девета пехотна плевенска дивизия ”, защитавала сектора сред река Вардар и Дойранското езеро.
Фортификационните уреди, които построява, дълбокото ешелониране и огневите чували, които приготвя се оказват непостижими за съдружниците. Десетки хиляди противников бойци падат покосени от българската артилерия. 

Подвигът си българските артилеристи не престават и през Първата международна война и провокират вниманието и почитта даже на враговете си.
След 9 септември военачалник Владимир Вазов е изселен в провинцията и малко по-късно умира. Синовете му са наказани от комунистите и заточени в лагери.
Подобно унизително е и отношението на днешните управници и към българските артилеристи и ракетчици, почтени наследници на популяризиралите България свои прародители отпред с военачалник Владимир Вазов. Днес българската артилерия и цялата българска войска е жертва на грозно политическо изменничество. Умишлено въоръжена със остарели мостри оръжия изрично неотговарящи на актуалните условия. Модернизирането и превъоръжаването на българската войска преднамерено се саботира от прислужниците на Русия у нас. Начело на страната и армията ни стои човек, който е неоспорим проводник на непознати противников ползи, които са българската армия да бъде поддържана в плачевното положение.
Радев и неговия кабинет отхвърлиха препоръчаната американска военна помощ за превъоръжаване с съвременно натовско въоръжение. Той отхвърли извънредно преференциално за България предложение на Съединени американски щати за триъгълна договорка: ние продаваме на американците своето остаряло оръжие /системи за противовъздушна защита, танкове, БТР, самолети/ те го дават на Украйна, против което ние получаваме над 200 млн. $ и преимущество при закупуване на ново въоръжение и техника. 

На тази предателска политика по отношение на българската войска би трябвало да бъде сложим край!